Националният събор на народното творчество в Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО. Това стана по време на 11-тата сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, която в момента се провежда в столицата на Етиопия - Адис Абеба.

Линк към видеото, което е част от официалната номинация можете да видите ТУК

Година преди провеждането на XI Национален събор на българското народно творчество, в резултат на общите усилия на различни институции, се пристъпи към подготовката на документацията, свързана с предлагането на събора за вписване в Регистъра на ЮНЕСКО за най-добрите световни практики, целящи защитата на нематериалното културно наследство. Разработената кандидатура, под името „Съборът за народно творчество в Копривщица: система от практики по представяне и предаване на наследството”, е внесена в Секретариата на ЮНЕСКО със специално предложение от името на министъра на културата за разглеждане през 2016 г. По самото досие са работили експерти от Министерството на културата и научни сътрудници от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките. Използвани са и различни документални архиви от 1965 г. насам от фондовете на Българска национална телевизия и Българско национално радио. Кандидатурата е подкрепена и от участници в събора от цялата страна, от мрежата на народните читалища, както и от домакините в лицето на Община Копривщица.

Линк към снимките, които са част от номинацията на България, можете да видите ТУК

Националният събор на българското народно творчество в Копривщица води началото си от 1965 година. Сред инициаторите за провеждането му могат да се посочат Райна Кацарова–Кукудова, Петко Стайнов, Анна Каменова, Атанас Душков, Петко Теофилов. Идеята, която е заложена, е свързана с показване многообразието на българското фолклорно наследство в неговия автентичен вид. През годините съборът се утвърди като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура, позната днес като нематериално културно наследство. На единадесетия по ред събор (2015 г.) се отбелязаха и 50 години от първото му издание. Той е и българската кандидатура за вписване в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО в сферата на нематериалното културно наследство. XI Национален събор на българското народно творчество премина под почетния патронаж на генералния директор на ЮНЕСКО - г-жа Ирина Бокова. 

Традицията е основни организатори на събитието да са: Министерството на културата, Областната управа на Софийска област и Община Копривщица. Съорганизатори са Българска национална телевизия, Българско национално радио, Българска телеграфна агенция, ИЕФЕМ към БАН, други министерства, ведомства и организации.