За 19 пореден път в Стара Загора кукери осъществиха ритуали по изгонване на злото. Кукери, бабугери, арапи направиха така, че зимата и злото да си тидат и да се даде старт на пролетта. Пъстрото дефиле из старозагорските улици даде възможност на всички да се запознаят с традициите останали от столетия. Жури, начело с Крум Георгиев, оценяваха представящите се групи от 19 населени места в страната.
Първи март, познат у нас и с по-популярното си име „Баба Марта“, е един от народни празници, който е запазил пълната си жизненост, очарование и символично значение до днес. В душата на съвременниците ни той е здрава връзка с народните традиции и минало. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве, късмет и сила през следващата година. Това е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта. Мартениците се изработват специално за Първи Март, те са направени задължително от два пресукани конеца червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено, според народното поверие, червеният цвят носи силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Според
Според православния календар Сирни заговезни e празник на всеобщото опрощение, на възстановяването на човешката взаимност и уважение. Сирница, Сирни Заговезни, Прошка, един от най-големите християнски празници, на които Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. Сирни Заговезни поставя началото на най-продължителния пост през годината, дни на въздържание и смирение. Празничният ден се нарича още Поклади и Прошка. В Неделя Сиропустна прошка си вземат млади от стари, децата от родителите, младоженци от кумове - целувайки ръка се изричат: "Прощавай..., мале, тате". "Господ да прощава, простен да си!" - е задължителният отговор. Веселието по време на вечерта е най-голямо по време на т.нар. хамкане на халва, заместено някъде от парче сирене или сварено яйце. Според народните обичаи през седмицата — в
На 22 февруари 2017 г. на тържествена церемония, Генералният директор на ЮНЕСКО г-жа Ирина Бокова връчи на кмета на гр. Копривщица г-н Генчо Герданов Сертификата за вписването на Събора на народното творчество в Копривщица в Регистъра на ЮНЕСКО за най-добри практики на световното нематериално културно наследство. „Вписването на Събора в Копривщица в Регистъра на ЮНЕСКО на най-добри практики за популяризиране на световното нематериално културно наследство е поредното признание за богатството на културата на България“, подчерта г-жа Ирина Бокова. От своя страна, кметът на Копривщица благодари на ЮНЕСКО и на госпожа Бокова за безценната подкрепа, която оказват на Събора чрез приемането му в семейството на ЮНЕСКО. Н. Пр. посланик Ангел Чолаков допълни, че това е едва началото на още по-дълъг процес по отстояването на българските традиции и същността на Събора в
Община Костенец, Кметство Момин проход и Народно читалище "Гео Милев - 1954 г." за 13-ти път организират национален кукерски събор "Поклади" - 2017. В събора участие ще вземат осем групи от всички региони на страната, където кукерските игри са запазени и до днес. Основно това са селиша в Пернишко, както и около Костенец. Това са: Радомир, Петрич, Дивля, Велково, Расник, Калище, Момин проход и Горна Василица. Броят на участниците е 450 човека. Съборът ще се проведе на 26 февруари, като началният час е 10.30. Място на провеждане - спортната площадка в Момин проход.