По традиция, в съботния ден преди Страстната седмица се почита деня на Свети Лазар.  В народния календар този ден е известен като Лазаровден или Деня на лазарките.

В християнския свят почитането паметта на Св. Лазар се свързва с най-голямото чудо, извършено от Иисус Христос – възкресяването на Лазар. От IV век Лазаровото възкресение се счита за един от най-големите църковни празници, отбелязван изключително тържествено. Лазаровата събота е единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната (неделната) служба не е в неделя.

Народностната традиция повелява на Лазаровден да се откъснат зелените върбови клонки, които да красят вратите дама на Цветница. Изпълнява се обичаят лазаруване, след него момичетата стават готови да обичат и да се женят. Порасналите девойки обикалят домовете с цветя и пеят песни за всеки член на семейството. Стопанката ги дарява с яйца, символ на живота. В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот.

На Лазаровден се почита и паметта на мъртвите, като се раздава жито.

На снимката - Лазарки от с. Козичино, общ. Поморие.

През 2016 г. кандидатурата „Еркечкото лазаруване: живата традиция”, разработена от НЧ „Просвета – 1906” в с. Козичино, общ. Поморие бе вписана в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на България.

На снимката - Лазарки в Дупница - 20-те години на ХХ век - ДАА, ДА Кюстендил; ф. 300К; оп. 1; а.е. 21.

Водещата снимка е "Пет девойки от с. Дивля" на Владимир Димитров - Майстора ие от фонда на Художествена галерия "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил