Чл. 1. С тази наредба се определя редът за водене от Министерството на културата на регистъра на нематериалното културно наследство на Република България.

Чл. 2. Министърът на културата определя със заповед длъжностните лица, които водят и съхраняват регистъра по чл. 1.

Чл. 3. Регистърът се поддържа като единна електронна база данни по начин, който гарантира целостта и защитата на информацията срещу разрушаване, неправомерно изменение и ползване.

Чл. 4. Данните в регистъра по чл. 1 са публични, като достъпът до тях се осигурява чрез интернет страницата на Министерството на културата.

Чл. 5. (1) Регистърът съдържа две части:

1. Национална листа;

2. Регионални листи.

(2) Регионална листа се създава за всяка административно-териториална единица -

област.

(3) Регионалните листи съдържат следните раздели:

1. Традиционни празници и обреди;

2. Традиционно пеене и свирене;

3. Традиционно танцуване и детски игри;

4. Традиционно разказване;

5. Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци;

6. Традиционна медицина.

Чл. 6. В частта на регистъра "Национална листа" се вписват сферите на нематериалното културно наследство, които са характерни за страната и са обект на закрила от държавата.

Чл. 7. В частта на регистъра "Регионални листи" в съответните раздели по чл. 5, ал. 3 се вписват елементи от сферите на нематериалното културно наследство, характерни за съответната област, обект на закрила от държавата.

Чл. 8. (1) Вписването в регистъра започва по писмено предложение, направено от читалище, музей, локален център за нематериално културно наследство или Националния център за нематериално културно наследство при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей на Българската академия на науките.

(2) Предложението по ал. 1 съдържа:

1. наименованието, седалището и адреса на предложителя;

2. наименование на елемента и сферата;

3. кратко описание на елемента;

4. информация за:

а) общността или групата, носител на елемента;

б) уседналостта на елемента, не по-малко от 50 години;

в) жизнеността и устойчивостта на елемента;

г) застрашеността от изчезване на елемента, ако съществува такава;

д) приемствеността при практикуването на елемента и локални възможности за нейното осигуряване.

(3) Към предложението се прилагат копия на документи, видеоматериали, фотографии и други носители, свързани с информацията и данните, посочени в предложението.

Чл. 9. (1) По постъпилото предложение по чл. 8, ал. 1 комисия от трима експерти в съответната сфера, определена от министъра на културата по предложение на Националния съвет по нематериално културно наследство, подготвя доклад относно уседналостта, жизнеността, устойчивостта и приемствеността при практикуването на елемента и локалните възможности за нейното осигуряване.

(2) Националният съвет по нематериално културно наследство разглежда постъпилото предложение по чл. 8, ал. 1 и доклада на комисията по ал. 1, като предлага на министъра на културата елементът да бъде вписан в регистъра по чл. 1 или отхвърля постъпилото предложение.

(3) Членовете на комисията по ал. 1 получават възнаграждение за участието си в нея, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 10. (1) В 14-дневен срок от представянето на протокола от заседанието на Националния съвет по нематериално културно наследство министърът на културата издава заповед за вписването на елемента на нематериално културно наследство в регистъра по чл. 1.

(2) Длъжностното лице, определено по реда на чл. 2, в 3-дневен срок от издаването на заповедта по ал. 1 вписва елемента в съответната сфера в регистъра по чл. 1.

Чл. 11. В регистъра по чл. 1 се вписва наименованието на елемента на български и английски език.

Чл. 12. (1) За всеки вписан елемент в регистъра по чл. 1 се създава досие, което съдържа:

1. предложението по чл. 8, ал. 1 ведно с приложенията към него;

2. доклада на комисията по чл. 9, ал. 1;

3. копие от протоколите на Националния съвет по нематериално културно наследство, свързани с разглеждането на предложението;

4. заповедите на министъра на културата по чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1.

(2) Копие от досието по ал. 1 се предава на Националния център за нематериално културно наследство при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей на Българската академия на науките.

Чл. 13. (1) При настъпили обстоятелства, показващи липсата на жизненост и приемственост при практикуването на вписан в регистъра по чл. 1 елемент, лицата по чл. 8, ал. 1 могат да направят предложение за неговото отписване от регистъра.

(2) Предложението по ал. 1 се разглежда по реда на чл. 9.

(3) В случаите, когато Националният съвет по нематериално културно наследство предложи на министъра на културата елементът да бъде отписан от регистъра по чл. 1, министърът на културата в срока по чл. 10, ал. 1 издава заповед за това.

(4) Заповедта по ал. 3 се вписва в регистъра по чл. 1 и се прилага към досието по чл. 12, ал. 1.